Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/tranpzmu/public_html/marianavasileva.com/templates/av/functions.php on line 182

Откъси

„Изключителната съдба на избраника е изпитание за самия него”

„Каза, че било лоша поличба, защото кукувицата е долетяла да оповести идването на пролетта и не било на хубаво, че не е успяла да изпълни дълга си... тепърва имало да се случват необясними и странни неща.”

„На една друга Земя, наречена Семеле... Алма толкова се радваше на новия живот и на идващата пролет, че не обърна никакво внимание на думите на Сибила...”

„В съзнанието й отекна някакъв монотонен, настойчив шум, който не можеше да определи, но той вся заплаха в сърцето й и тя изрева с цяло гърло. Тогава невръстната й мисъл прехвърли на другото момиче първото нещо, което беше направила, след като излезе от майчината утроба – изкуството да диша.”

„Шумът приближи, а Дерз започна да ръмжи гърлено. Изведнъж в далечината се появи нещо, което Дива виждаше за първи път в живота си. Огромен космат звяр, нещо средно между вълк и див глиган, със святкащи очи и тежко дишане. Чудовището рязко спря и започна да души въздуха...”

„Бавачката ги изпрати с поглед, застанала на върха на планината и скоро ги съзря да се носят в луд галоп из равнината. Момичето и конят се бяха слели в едно и препускаха така, сякаш ги гонеше дяволът. Сибила бързо ги изгуби от очи. Каза една молитва за добър път и отиде да промие раните на кучето.”

„ - Асдуле е бъдещият ти съпруг. Лично съм го избрал за теб, защото притежава необходимите качества да поеме опазването на Мирната земя след моето оттегляне... Твой дълг е да го обикнеш и да го почиташ... Не можеш да погазваш свещените закони. Това е последната ми дума.”

„Дея пристигна на вечерното парти на физиците. Като влезе, усети впитите в нея погледи на мъжете и лека руменина плъзна по бузите й. Никога не беше обръщала особено внимание на външния си вид, да се гримира или да си купува екстравагантни тоалети. Притежаваше естествена, природна красота...”

„Битката за Мирната земя започна и тя беше на живот и смърт... Чуваше се звук от сблъсъка на желязо с желязо... Очите на Асдуле срещнаха тези на Лаздун. Двамата започнаха да си пробиват път един към друг, поваляйки всеки, който се изпречеше на пътя им...”

„Дива усети желанието на сестра си за контакт, тъкмо когато заедно със Сибила и останалите живи воини на Золта, които охраняваха пленника, се връщаха обратно в Тиродиза... Двете девойки се съсредоточиха върху мисълта за отварянето на прохода...”

„Дея лежеше, просната на тревата, а слънчевите лъчи напичаха лицето й. Дерз се отегчи да я чака сама да се събуди и я лизна по бузата. Момичето се протегна лениво и отваряйки очи, с ужас видя огромната глава на кучето, надвесена над нея. Изпищя с цяло гърло, скочи на крака и прилепна плътно за дъба...”

„Побиха я тръпки. Воинът безпроблемно я вдигна във въздуха и я качи на коня. Дългите й коси погалиха лицето му и накараха сърцето му да излезе от нормалния си ритъм. Погледна я неловко и й се усмихна... Дея беше яздила кон на Земята, но никога без седло и естествено не можа да се задържи на гърба на Буребиста и се изхлузи обратно в ръцете на Асдуле. Младежът почервеня целия от притеснение и забрави да я пусне на земята...”

„Вито не спираше да се чуди, какво й е на Дея. Не изглеждаше на себе си. Може би се беше случило нещо със семейството й, и тя не искаше да споделя пред тази нахална жена, която очевидно се беше натрапила неканена... А и онова странно чувство, което прободе сърцето му, когато я целуна...”

„На ъгъла на улица Шипка, на няколко крачки от вестникарската будка беше застанал дядо Добри. Възрастният мъж носеше костюм и обувки с протрити вече подметки, които при дъждовно време пропускаха и краката му се мокреха... Но сметките се трупаха, а пенсията не стигаше и дядо Добри започна да разпродава късчета от душата си. Всяка сутрин обличаше костюма си, заставаше на ъгъла с по една книжка и чакаше някой да го запита за цената и като я купи, да му осигури коричка хляб за преживяване, а ако останеше някаква дребна сума, я заделяше за телефона, за да може поне синовете си да чува от време на време...”

„Професорът послушно издекламира адреса на Дея. Граматиков имаше чувството, че ще полудее. Трябваше да се измъкне от стаята незабавно и да предупреди новата си приятелка за надвисналата над главата й опасност. В този момент се чу резкия, но тих шум от изстрелян куршум...”

„В този миг горяща стрела прониза въздуха и се заби в тялото на един от танцуващите маскирани мъже... Врагът използва намалената бдителност на масагетите заради тържествата и нападна, когато най-малко го очакваха. За броени секунди панически ужас завладя тълпата. Смехът и песните отстъпиха място на предсмъртните писъци и викове на празнуващите.”

„В ранни зори, още преди изгрева на слънцата, малката група се събра, готова да потегли към неизвестното. Никой никога преди това не беше опитвал късмета си в толкова отдалечени земи, каквато беше свещената...”

„Докато караше аудито, младежът не преставаше да си повтаря наум да не губи самообладание. Веднъж да се доберяха до главния път и може би щяха да успеят да се изплъзнат от преследвачите си. В колата цареше гробно мълчание. Никой не посмя да изкаже предположение за това, което ще се случи. Граматиков си гризеше ноктите нервно, а Лафазанов изглеждаше толкова умислен и сериозен, че нямаше и помен от вечните му шеги и закачки...”

„Девойката остана сам самичка. След последните думи на мъжа, когото обикна от пръв поглед, усети пустота в сърцето си. Замисли се над вечния въпрос, който си задаваха всички влюбени, когато върху им тегнеше сянката на недоизказаната истина...”

Търсене

С подкрепата на

logo svetovit

Издателство „Световит”
Телефон: 02/ 870 31 91
Адрес: ЖК „Слатина”,
блок 51, вход Б, партер
Електронна поща:
svetovit@abv.bg

Телепатична връзка

cover.png